Забрана за напускане на страната се атакува пред съда
Кой и по кое време може да забрани на един човек да напуща страната? Какво може да се направи, в случай че се окаже, че има наложена такава възбрана?
Т.Д., София
Всеки има право свободно да избира своето местопребиваване, да се придвижва по територията на страната и да напуща нейните лимити. Това право може да се лимитира единствено със закон - за отбрана на националната сигурност, националното здраве и правата и свободите на други жители.
Тези правила са записани в настоящата българска конституция. От тях излиза наяве, че се позволява опция за възбрана за овакантяване на страната, само че единствено при избрани изключения. И в Четвъртия спомагателен протокол към Европейската спогодба за правата на човека се позволява управляващите да откажат на обещано лице правото свободно да напуща страната, в която се намира, като лимитират правото на свободно напредване на учредения, планувани в закона, в полза на националната или социална сигурност, за поддържане на публичния ред, за попречване на закононарушения, за отбрана на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Затова и се приема, че правото на жителите да напущат свободно рамките на страна е неотменимо, само че не е безусловно, когато това е планувано в закон и са налице изискванията за това. Имаше интервал, в който възбрана за овакантяване на страната имаше за неплатени данъчни отговорности и даже за неплатени парични задължения над 5000 лева, само че тази опция беше отстранена преди няколко години, като се одобри, че тази мярка е непропорционална и опонира на правата на индивида.
В момента възбраната за овакантяване на рамките на страната е тип мярка за процесуална насила, възприета в настоящия Наказателнопроцесуалния кодекс, която се взема по отношение на обвинен, притеглен към наказателно произвеждане за тежко съзнателно закононарушение или за друго, с което е породена гибел. Тази мярка има за цел да обезпечи присъединяване на обвинения, респективно подсъдимия в наказателното произвеждане до неговото привършване.
Тя се постанова от прокурора по съответното дело. Този прокурор може да позволява обособени пътувания. За наложената възбрана неотложно се уведомяват способените структури на Министерството на вътрешните работи. Мярката може да бъде доказана от съд или да бъде наложена в правосъдно произвеждане след постановяване на присъда. Тогава на подсъдимия могат да се лишават документите за идентичност по Закона за българските персонални документи и му се издават заместващи документи по ред, очакван в закон.
Наказателно-процесуален кодекс разрешава във всеки един момент съответният обвиняем или обвинен с наложена забрана да желае от прокурора да пътува за избран период. Ако той откаже, то тогава може да се апелира отказът му пред съд. Съдът неотложно преглежда жалбата еднолично в закрито съвещание и се произнася с определение, с което удостоверява отхвърли на прокурора или позволява на обвинения да напусне рамките на България за избран период. Определението е дефинитивно.
По същият този ред, по искане на обвинения или неговия бранител, съдът може да анулира напълно възбраната, в случай че не съществува заплаха обвиненият да се укрие отвън страната. Затова тъкмо тук е значимо да се означи, че в доста правосъдни актове през годините е признато, че възбраната за овакантяване страната, доколкото се припокрива отчасти и с мярката за неотклонение, не може да накърни естествения живот на лицата, на които е наложена, като засегне правата им по Конституция. Указано е, че прокурорът не може да постанова възбраната въз основа на нереални съображения за обща предварителна защита. Неговото решение би трябвало да бъде обвързано с събитията, характеризиращи личността на обвинения, фамилните му връзки, трайната уседналост, сферата на професионалната му активност, съществуване на парцели в чужбина, връзките му с лица, пребиваващи в чужбина. Споменатите условия би трябвало да обосновават наложително оценката на риска от укриване в чужбина.
Т.Д., София
Всеки има право свободно да избира своето местопребиваване, да се придвижва по територията на страната и да напуща нейните лимити. Това право може да се лимитира единствено със закон - за отбрана на националната сигурност, националното здраве и правата и свободите на други жители.
Тези правила са записани в настоящата българска конституция. От тях излиза наяве, че се позволява опция за възбрана за овакантяване на страната, само че единствено при избрани изключения. И в Четвъртия спомагателен протокол към Европейската спогодба за правата на човека се позволява управляващите да откажат на обещано лице правото свободно да напуща страната, в която се намира, като лимитират правото на свободно напредване на учредения, планувани в закона, в полза на националната или социална сигурност, за поддържане на публичния ред, за попречване на закононарушения, за отбрана на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Затова и се приема, че правото на жителите да напущат свободно рамките на страна е неотменимо, само че не е безусловно, когато това е планувано в закон и са налице изискванията за това. Имаше интервал, в който възбрана за овакантяване на страната имаше за неплатени данъчни отговорности и даже за неплатени парични задължения над 5000 лева, само че тази опция беше отстранена преди няколко години, като се одобри, че тази мярка е непропорционална и опонира на правата на индивида.
В момента възбраната за овакантяване на рамките на страната е тип мярка за процесуална насила, възприета в настоящия Наказателнопроцесуалния кодекс, която се взема по отношение на обвинен, притеглен към наказателно произвеждане за тежко съзнателно закононарушение или за друго, с което е породена гибел. Тази мярка има за цел да обезпечи присъединяване на обвинения, респективно подсъдимия в наказателното произвеждане до неговото привършване.
Тя се постанова от прокурора по съответното дело. Този прокурор може да позволява обособени пътувания. За наложената възбрана неотложно се уведомяват способените структури на Министерството на вътрешните работи. Мярката може да бъде доказана от съд или да бъде наложена в правосъдно произвеждане след постановяване на присъда. Тогава на подсъдимия могат да се лишават документите за идентичност по Закона за българските персонални документи и му се издават заместващи документи по ред, очакван в закон.
Наказателно-процесуален кодекс разрешава във всеки един момент съответният обвиняем или обвинен с наложена забрана да желае от прокурора да пътува за избран период. Ако той откаже, то тогава може да се апелира отказът му пред съд. Съдът неотложно преглежда жалбата еднолично в закрито съвещание и се произнася с определение, с което удостоверява отхвърли на прокурора или позволява на обвинения да напусне рамките на България за избран период. Определението е дефинитивно.
По същият този ред, по искане на обвинения или неговия бранител, съдът може да анулира напълно възбраната, в случай че не съществува заплаха обвиненият да се укрие отвън страната. Затова тъкмо тук е значимо да се означи, че в доста правосъдни актове през годините е признато, че възбраната за овакантяване страната, доколкото се припокрива отчасти и с мярката за неотклонение, не може да накърни естествения живот на лицата, на които е наложена, като засегне правата им по Конституция. Указано е, че прокурорът не може да постанова възбраната въз основа на нереални съображения за обща предварителна защита. Неговото решение би трябвало да бъде обвързано с събитията, характеризиращи личността на обвинения, фамилните му връзки, трайната уседналост, сферата на професионалната му активност, съществуване на парцели в чужбина, връзките му с лица, пребиваващи в чужбина. Споменатите условия би трябвало да обосновават наложително оценката на риска от укриване в чужбина.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ